АФИС: 65% от българите не искат да плащат за здравно застраховане в частна компания
Едва 17% от българите утвърждават концепцията да се въведе задължително в допълнение здравно обезпечаване в частна компания с месечна вноска от 12 лева 65 на 100 от хората у нас са срещу.
Данните са от национално представително изследване на Агенция АФИС, извършено от 29 септември до 2 октомври измежду 1010 пълнолетни българи.
Цифрите показват още: Само 29% утвърждават друго предложение: „ Лечението над 700 лева да се покрива от спомагателното здравно обезпечаване “, до момента в който 47% не го утвърждават. Близо всеки четвърти няма мнение; 32% клонят в интерес на предлагането „ Замяна на Здравната каса с няколко частни Здравни каси, които се конкурират “, а повече – 38% не го утвърждават.
През годините, едно от нормалните пояснения за негативното мнение по отношение на „ реформените “ хрумвания на ръководещите е, че „ манталитетът на българина “ по принцип се отличава със песимизъм, консерватизъм и дори деструктивност. Данните обаче демонстрират, че като цяло, популацията освен знае срещу какво е, само че и защо е:
„ Засилване на контрола върху държавните лечебни заведения “ – 83% „ за “, а на противоположното мнение са единствено 6%;
„ Премахване на опциите за спекулативно оскъпяване на медикаментите “ – 80% „ за “ и единствено 7% „ срещу “;
„ Държавните лечебни заведения и поликлиники да не бъдат търговски сдружения “ – 64% „ за “, 11% „ срещу “;
„ Най-високоплатените служителите да заплащат цялостния размер на здравната вноска, а не страната да поема половината “ – 69% „ за “, 11% „ срещу “;
„ Прекратяване на договорите на Здравната каса с частни клиники, в случай че те надвишават потребностите в даден район “ – 54% „ за “, 18% „ срещу “.
„ Преминаване към директна бюджетна прехрана на опазването на здравето – без Здравна каса, по сходство на националната здравна работа във Англия, Испания и Швеция “ – 51% „ за “, 13% „ срещу “;
„ Запазване на настоящия вид и стягане на финансовата дисциплинираност “ – 50% „ за “, 27% „ срещу “.
Налице е доста утвърждение към различни способи за излекуване на финансите в здравната система с равнодействащ вектор „ повече държавност и отговорност “. Докато предлагането за нови промени е в противоположна посока – вкарва още повече комерсиализация на опазването на здравето. Негативната оценка към концепциите на министъра и позитивната – към другите възможности, се споделя и от последователите на ГЕРБ.
На въпроса, кои са двата най-важни проблеми персонално за вас, 26% от българските жители показват здравето и опазването на здравето. Този дял систематично пораства през годините. Медицината към този момент влезе в челната тройка на паниките на хората, паралелно с бедността (27%) и неразбираемите вероятности (23%).
Помолени да дадат цялостна оценка на опазването на здравето в България, 39% го правят оценка като „ Лошо “, 11% като „ Добро “ и 47% като „ Задоволително “. Съотношението сред изрично отрицателно и изрично положително мнение е 4 към 1.
Възрастните хора над 60 година са групата, която реализира 63% от потреблението на здравни грижи и затова е най-компетентна по тематиката. В нея 61% имат приблизително 1.9 хронични болести. Оценката в тази група е още по-негативна: 43% считат, че здравните грижи в страната са неприятни, до момента в който на противоположното мнение са единствено 8%.
Още по-силно въздейства факторът „ приходи “. Сравнително най-приемлива наподобява системата за хората със междинен фамилен приход над 1000 лева на човек. При тях отрицателната оценка надвива над позитивната с 3%. Но те са единствено 1 от всеки 10 жители и по тази причина уравновесеното им мнение не натежава, колкото недоволството на останалите.
Една от основните цели на здравната политика през годините беше догонване на останалите европейски страни в профилактиката. Само 61% са минали през годишен профилактичен обзор за 2017 година Това е почти на равнището, което АФИС е измервала през 2008 година Десетилетие по-късно бихме очаквали число от най-малко 90%, защото това е формален приоритет в управнически стратегии и здравни тактики на поредност държавни управления от най-малко 15 година насам.
Незадоволителната профилактика отличава България от страните-членки на Европейски Съюз и води до рекордна смъртност, най-вече от сърдечно-съдови и онкологични болести. Здравният министър заяви по-малко число – към 35%, които не са минали прегледи. Той предложи нови наказателни ограничения по отношение на обезпечените, макар че и в този момент плануваните наказания не се ползват. Всъщност единствено 39% от пропусналите прегледа показват като причина самооценката, че „ съм здрав и нямам потребност от прегледи„.
Каква е повода да не преминете през годишния профилактичен обзор за 2017 година?
Моят персонален доктор не упорства 25,7%
Моят персонален доктор на издава нужните посоки 12,0%
Изследванията и прегледите са скъпи 16,7%
Най-близките медицински лаборатории се намират в друго обитаемо място 8,8%
Мисля, че не ми е необходим обзор – усещам се здрав 38,6%
Друго, без мнение 17,3%
Бюджетният дефицит на НЗОК се дължи не толкоз на хора, които не си заплащат здравните вноски. Всъщност единствено 8% не са здравно обезпечени. Главната причина е безработицата. Безработните съставляват 54% от неосигурените, до момента в който делът им в популацията е единствено 8%. 81% от безработните не са минали годишния обзор.
С годините все по-остър става казусът с достъпа до опазване на здравето, без значение дали публично или частно. На въпрос, „ Там, където живеете, какъв брой часове са нужни, с цел да ползвате незабавна помощ? “, 21% от популацията показва число над 1 час. Т.е. за всеки пети здравноосигурен в България така наречен „ златни 40 минути “, в които инфаркт може да бъде овладян без тежки увреждания, са априори пропуснати, разясняват от АФИС.
Постъпването в болница изисква над 3 часа пътешестване за 18% от обезпечените. Т.е. това е сериозен логистично-финансов проблем, най-често придружен с отделяне от обитаемото място и от помощта на роднините. В днешно време лечебната процедура минава през едно или повече лабораторни проучвания, за което 12% от обезпечените са принудени да пътуват над 3 часа.
Там, където живеят над една десета (11%) от пациентите, даже достъпът до аптека изисква болният или негов непосредствен да измине над 3 часа път. По подобен метод здравната политика е разрешила дисторция в районирането, при което тези, които имат най-вече средства, тъй като са в огромни градове и имат по-големи приходи, действително употребяват повече от публичните фондове за здравни грижи.
Данните са от национално представително изследване на Агенция АФИС, извършено от 29 септември до 2 октомври измежду 1010 пълнолетни българи.
Цифрите показват още: Само 29% утвърждават друго предложение: „ Лечението над 700 лева да се покрива от спомагателното здравно обезпечаване “, до момента в който 47% не го утвърждават. Близо всеки четвърти няма мнение; 32% клонят в интерес на предлагането „ Замяна на Здравната каса с няколко частни Здравни каси, които се конкурират “, а повече – 38% не го утвърждават.
През годините, едно от нормалните пояснения за негативното мнение по отношение на „ реформените “ хрумвания на ръководещите е, че „ манталитетът на българина “ по принцип се отличава със песимизъм, консерватизъм и дори деструктивност. Данните обаче демонстрират, че като цяло, популацията освен знае срещу какво е, само че и защо е:
„ Засилване на контрола върху държавните лечебни заведения “ – 83% „ за “, а на противоположното мнение са единствено 6%;
„ Премахване на опциите за спекулативно оскъпяване на медикаментите “ – 80% „ за “ и единствено 7% „ срещу “;
„ Държавните лечебни заведения и поликлиники да не бъдат търговски сдружения “ – 64% „ за “, 11% „ срещу “;
„ Най-високоплатените служителите да заплащат цялостния размер на здравната вноска, а не страната да поема половината “ – 69% „ за “, 11% „ срещу “;
„ Прекратяване на договорите на Здравната каса с частни клиники, в случай че те надвишават потребностите в даден район “ – 54% „ за “, 18% „ срещу “.
„ Преминаване към директна бюджетна прехрана на опазването на здравето – без Здравна каса, по сходство на националната здравна работа във Англия, Испания и Швеция “ – 51% „ за “, 13% „ срещу “;
„ Запазване на настоящия вид и стягане на финансовата дисциплинираност “ – 50% „ за “, 27% „ срещу “.
Налице е доста утвърждение към различни способи за излекуване на финансите в здравната система с равнодействащ вектор „ повече държавност и отговорност “. Докато предлагането за нови промени е в противоположна посока – вкарва още повече комерсиализация на опазването на здравето. Негативната оценка към концепциите на министъра и позитивната – към другите възможности, се споделя и от последователите на ГЕРБ.
На въпроса, кои са двата най-важни проблеми персонално за вас, 26% от българските жители показват здравето и опазването на здравето. Този дял систематично пораства през годините. Медицината към този момент влезе в челната тройка на паниките на хората, паралелно с бедността (27%) и неразбираемите вероятности (23%).
Помолени да дадат цялостна оценка на опазването на здравето в България, 39% го правят оценка като „ Лошо “, 11% като „ Добро “ и 47% като „ Задоволително “. Съотношението сред изрично отрицателно и изрично положително мнение е 4 към 1.
Възрастните хора над 60 година са групата, която реализира 63% от потреблението на здравни грижи и затова е най-компетентна по тематиката. В нея 61% имат приблизително 1.9 хронични болести. Оценката в тази група е още по-негативна: 43% считат, че здравните грижи в страната са неприятни, до момента в който на противоположното мнение са единствено 8%.
Още по-силно въздейства факторът „ приходи “. Сравнително най-приемлива наподобява системата за хората със междинен фамилен приход над 1000 лева на човек. При тях отрицателната оценка надвива над позитивната с 3%. Но те са единствено 1 от всеки 10 жители и по тази причина уравновесеното им мнение не натежава, колкото недоволството на останалите.
Една от основните цели на здравната политика през годините беше догонване на останалите европейски страни в профилактиката. Само 61% са минали през годишен профилактичен обзор за 2017 година Това е почти на равнището, което АФИС е измервала през 2008 година Десетилетие по-късно бихме очаквали число от най-малко 90%, защото това е формален приоритет в управнически стратегии и здравни тактики на поредност държавни управления от най-малко 15 година насам.
Незадоволителната профилактика отличава България от страните-членки на Европейски Съюз и води до рекордна смъртност, най-вече от сърдечно-съдови и онкологични болести. Здравният министър заяви по-малко число – към 35%, които не са минали прегледи. Той предложи нови наказателни ограничения по отношение на обезпечените, макар че и в този момент плануваните наказания не се ползват. Всъщност единствено 39% от пропусналите прегледа показват като причина самооценката, че „ съм здрав и нямам потребност от прегледи„.
Каква е повода да не преминете през годишния профилактичен обзор за 2017 година?
Моят персонален доктор не упорства 25,7%
Моят персонален доктор на издава нужните посоки 12,0%
Изследванията и прегледите са скъпи 16,7%
Най-близките медицински лаборатории се намират в друго обитаемо място 8,8%
Мисля, че не ми е необходим обзор – усещам се здрав 38,6%
Друго, без мнение 17,3%
Бюджетният дефицит на НЗОК се дължи не толкоз на хора, които не си заплащат здравните вноски. Всъщност единствено 8% не са здравно обезпечени. Главната причина е безработицата. Безработните съставляват 54% от неосигурените, до момента в който делът им в популацията е единствено 8%. 81% от безработните не са минали годишния обзор.
С годините все по-остър става казусът с достъпа до опазване на здравето, без значение дали публично или частно. На въпрос, „ Там, където живеете, какъв брой часове са нужни, с цел да ползвате незабавна помощ? “, 21% от популацията показва число над 1 час. Т.е. за всеки пети здравноосигурен в България така наречен „ златни 40 минути “, в които инфаркт може да бъде овладян без тежки увреждания, са априори пропуснати, разясняват от АФИС.
Постъпването в болница изисква над 3 часа пътешестване за 18% от обезпечените. Т.е. това е сериозен логистично-финансов проблем, най-често придружен с отделяне от обитаемото място и от помощта на роднините. В днешно време лечебната процедура минава през едно или повече лабораторни проучвания, за което 12% от обезпечените са принудени да пътуват над 3 часа.
Там, където живеят над една десета (11%) от пациентите, даже достъпът до аптека изисква болният или негов непосредствен да измине над 3 часа път. По подобен метод здравната политика е разрешила дисторция в районирането, при което тези, които имат най-вече средства, тъй като са в огромни градове и имат по-големи приходи, действително употребяват повече от публичните фондове за здравни грижи.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ